ЕАФ

Европейската Айкидо Федерация (ЕАФ) е създадена през ноември 1975 г. в Париж по същото време, в което и ИАФ. Заедно те обединяват свързаните с Aikikai Hombu организации в Европа. Нейният първи президент е Антонио Гарсиа Де Ла Фуенте (Antonio Garcia de la Fuente)

През 1978 г. се провежда Главната Асамблея на ЕАФ в Кан и се създава Европейски технически комитет. Според някои тези две събития са пряко свързани, а и са под наставничеството на Айкикай Хомбу. Едновременно с това Асамблеята, проведена на 19 октомври в Лондон, е заета с проблемите на две конкурентни холандски национални организации и проблемите между Ясуфуса Китаура от Испания и новия технически комитет, оглавен от Нобуйоши Тамура. По това време и Андре Гонзе, президентът на ЕАФ, подава оставка. Това са причините, поради които Конгресът се отлага. По-късно този момент започва да се нарича “бунта на младите сенсеи” в Европа срещу Тамура, който имал силни позиции в ЕАФ. Това включва Кацуаки Асаи (Германия), Йоджи Фуджимото и Хидеки Хосокава (Италия), Тошикацу Ичимура (Швеция), Масатоми Икеда (Швейцария), Ивамото (Австрия), Ясуфуса Китаура (Испания), Минору Канецука (Великобритания) и Сеичи Сугано.

Междувременно през есента на 1979 г. Ханс Жили, тогава президент на швейцарския Айкикай и вицепрезидент на ЕАФ, пуска предложение пред всички организации членки за оставката на целия директорски комитет на ЕАФ. Главната асамблея се провежда на 26-27 януари 1980 г. По време на конгреса Директорският комитет се оттегля заедно с Тамура. Страните членки, останали на конгреса (Финландия, Германия, Великобритания, Италия, Испания, Швеция и Швейцария) сформират Временен комитет/Работническа партия, като взаимстват структурата на ЕАФ. Президент на Временния комитет е Джорджио Венери от Италия.

По-късно Директорският комитет, който подкрепя Тамура, свиква Извънреден конгрес в Люксембург на 10-11 Май 1980 г. Тази среща е бойкотирана от повечето страни-членки. Избран е нов президент на организацията в лицето на Гонзе, Часанг е избран за главен секретар, а Тамура е избран за технически делегат.

Междувременно Временният комитет/Работническата Партия, сформиран в Цюрих, е официално признат от Айкикай Хомбу с помоща на Касибуро Осава, по това време директор на Айкикай Хомбу Доджо. В крайна сметка се появяват две противоположни организации носещи името “Европейска Айкидо Федерация” и спорещи за това, че са преки наследници на първата организация. Такава е ситуацията и по времето, когато се свиква Конгресът на ИАФ в Париж през октомври 1980 г., на който присъстват представители и на двете групи. Възниква спор около легалността на двете ЕАФ организации, но невъзможността да се реши този проблем спира дискусията.

Тази двойственост на ЕАФ е непроменена и до наши дни.

Comments are closed